Няма път към щастието - щастието е пътят!

Няма път към щастието - щастието е пътят!

Нагласата за щастие е вътре в нас - като условие за функционирането ни в света и за взаимодействието ни с хората...
Няма път към щастието - щастието е пътят!

Нина Райчева е първият у нас консултант по... щастие. Тя е от хората, на които ти идва да свалиш шапка. Затова, че са толкова упорити да живеят мечтите си, за усърдието, което влагат да направят нещо “за първи път в България” и най-вече заради това, че са успели да запазят и се опитват, с цялата си отдаденост, да предадат на другите онова отношение към живота и хората, което поставя на първо място истинските човешки потребности – да бъдем щастливи, да живеем живота си с радост, в мир и хармония със себе си, ближните и света. 

Струва си да се замислим над това, което тя казва. И да го приложим. За някои написаното по-долу може да прозвучи банално, но според мен именно това са хората, които имат най-голяма нужда от тези думи :)

 

"Щастието се състои в това да се чувстваме добре в момента с това, което сме и което имаме. Много хора смятат, че щастието се намира някъде другаде и зависи от външни обстоятелства. Казвайки си "Ще бъда щастлив/а ако..." ние си отнемаме възможността да се чувстваме добре тук и сега и отлагаме щастието си за един бъдещ, неопределен момент, който може никога да не дойде. По този начин изнасяме щастието извън себе си, забравяйки че то е вътрешно състояние, независещо от външни обстоятелства.

Един от най-големите митове е, че щастието е извън нас и не зависи от нас, а от други хора, обстоятелства, условия, събития. Друг мит е, че трябва да бъдем щастливи на всяка цена и да не си позволяваме да изживяваме емоциите си, такива каквито са в настоящия момент. Не е нужно да се борим, да отричаме емоциите си. Щастието не е емоция – то е отношение, нагласа. А емоциите идват и си отиват, имат върхове и спадове. Т.е. аз може да съм тъжна и пак да бъда щастлив човек, дори и в момента на тъгуването си. Нагласата за щастие е като честотата на една радиостанция – тя е постоянна, но на тази честота звучат различни песни – някои ни натъжават, други ни карат да танцуваме...

Ние, без да искаме, сме попили вярванията на всички преди нас и много често, без да си даваме сметка, ги приемаме автоматично за истина и ги оставяме да ръководят живота ни, като базираме решенията си върху тях. Ако аз вярвам, че много хубаво не е на хубаво, то със сигурност не бих си позволила да се зарадвам на това, което ми се случва тук и сега и със свито сърце бих очаквала лошото, което следва, несъзнателно лишавайки се от възможността да бъда щастлива.

Има една мисъл, че щастието е като пеперуда – гониш ли я, тя бяга от теб, а спреш ли, тя сама каца в ръката ти. Същото е и с щастието. Него можем да го усетим единствено когато сме в състояние на приемане, на свързаност със себе си, а от там и със всичко останало. Понякога е нужно просто да се спрем, да поемем дъх, да се насладим на това простичко действие, което сме приели за даденост, а то само по себе си е чудо. Когато сме заети с преследване на нещо, не забелязваме малките чудеса около себе си, а те са навсякъде и във всичко. От нас зависи да спрем и да ги видим.

Има твърде много дефиниции и рецепти за щастие, а всеки от нас е уникален. От една страна щастието може да бъде нещо простичко и универсално и е свързано с това просто да си позволим да се чувстваме добре, въпреки обстоятелствата и брътвежите на ума. А от друга страна съм сигурна, че има толкова много начини за преживяване на щастието, колкото са звездите на небето. Но, да – щастието е тук и сега и от всеки от нас зависи да си го открием и да му позволим да остане."

 

Нина Райчева

 

Пълният текст на интервюто:

http://www.tia.bg/index.php?c=n&id=2036&p=0

 


2011-06-12 (Прочетено 1663 пъти.)

2011 - 2015 (c) Н и Б web and seo: Idea Studio Ltd.