Рождество Христово (Коледа)

Рождество Христово (Коледа)

един от най-светлите християнски празници
Рождество Христово (Коледа)

На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници - навечерието на Рождество Христово, или Бъдни вечер.
На трапезата се слагат 7, 9 или 12 постни ястия като сарми, тиквеник, боб, постна питка, ошав, пълнени чушки, жито и др.
Преди да се седне на масата се казват молитви, а храната се кади от най-възрастния в дома. Стопанинът обикаля и всички останали помещения в дома.
Когато се разчупи погачата първото парче се оставя до иконата за Богородица, а следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни.
В питата се поставя пара и на когото се падне тя, се смята, че ще му донесе благоденствие, щастие и радост през годината.
Според обичая не се става по време на яденето. Всички стават заедно, а после масата не се разчиства в памет на починалите.
Народът вярва се, че колкото по-рано се седне на вечеря, толкова по-рано ще узрее житото, а колкото са повече ястията на трапезата, толкова по-богата ще е годината.

 

БЪДНИ ВЕЧЕР

Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята ...

Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението.

Бъдни вечер е семеен празник, наричан още Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Този ден е "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. Според библейското предание тогава започват родилните мъки на Дева Мария - начало на празненството, възславящо Христовото рождение.

На Бъдни вечер християнското семейство се събира в очакване на Рождество Христово. В 00.00 часа днес приключват и 40-дневните коледни пости, които започнаха на 15 ноември.

По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково.

В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата.

На трапеза се слагат 7, 9 или 12 постни ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала.

Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб или ориз, ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино.

Правят се още тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка. На когото се падне, ще бъде щастлив цялата година.

Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден.

Всеки на трапезата трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав. Ако орехът е пълен, няма да има болести. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, дома, оборите и градината, за да се прогонят злите духове.
След четене на молитвата стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството, според възрастта. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Днешната коледна елха замества Бъдника (пън от плодовито дърво), който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия Бъдник.

След нощта на Рождество Христово е Коледа. Коледари обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.

 

 

КОЛЕДА

В православния календар 25 декември е денят на един от най-големите църковни празници - християнският свят чества рождението на Сина Божий Исус Христос. Кога точно е роден Иисус Христос не е известно, но през VІ век Църквата поставя празника на 25 декември, за да премахне почитането на персийското божество Митра, чието рождение се тачи на същата дата.

Според Евангелието рождението на Сина Божий Исус Христос е станало в гр. Витлеем, провинция Юдея.

Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 г. след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия. Малко преди раждането майка Му Мария, заедно с Йосиф отива във Витлеем. Те не могли да намерят място в страноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и положила в ясли, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали божествения Младенец. В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от святостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

В народната традиция Коледа е наименованието на Рождество. В някои краища го наричат още "Божик" и "Божич". В националната ни традиция празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая коледуване. В него участници са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски кравай. Коледните празници продължават до Стефанов ден - 27 декември.

Рождество Христово се отбелязва като официален празник с решение на 9-ото народното събрание от 28 март 1990 г. и е в съответствие с чл. 154 от Кодекса на труда, който е изменен с решение на Народното събрание от 10 декември 1991 г.

Денят на Рождество Христово 25 декември започва с Утреня, извършва се и св. Златоустова литургия. Рождество Христово се празнува на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар).

На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Емил, Емануил, Христо, Християн, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Радослав и техните производни. Да ви е живо и здраво името!

На първия ден от Коледа се правят и някои гадания: По пепелта от бъдника се гадае за плодородието. А който спечели паричката на Бъдни вечер, ще бъде жив и здрав през цялата година.

С 25 декември са свързани и някои поверия: Коледният ден показва какво ще бъде времето през годината. „Топла Коледа — нездрава година“, казва народът ни и се надява на дълбок сняг и ясни студени дни. Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие.

Да е честито Рождество Христово!

Нека да са весели Коледните и Новогодишни празници! 

 

Източници:

http://www.e-plovdiv.com/podr.html?id=9074

http://www.e-plovdiv.com/podr.html?id=9077


2011-12-26 (Прочетено 1691 пъти.)

2011 - 2015 (c) Н и Б web and seo: Idea Studio Ltd.