20 декември - Игнажден

20 декември - Игнажден

От днес започват коледните и новогодишните празници
20 декември - Игнажден

На 20 декември православната църква почита антиохийският епископ св. Игнатий Богоносец, осъден на смърт заради християнската си вяра.

От днес започват коледните и новогодишните празници.

Игнатий бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира (хора), прието по-късно и от останалите християнски църкви.

Паството му го нарича Богоносец, защото самият той често казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си".

Заради силната си вяра и богоугоден живот по християнските закони е осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Според народното поверие този ден е началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. Другите названия на празника са Игнат и Млада година.

Много е важно какъв човек ще влезе пръв в къщата - добър или лош, защото според народните вярвания от това зависи каква ще е цялата година. Който пристъпи пръв прага на дома, се нарича "полазник", домакинята му дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата.

Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб. От него омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. Приготвят се и малки гевречета ("подкови"), поръсени със сусам.

От Игнажден до Коледа младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко.

В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с празника. В Източна България например сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове.

На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото. В югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари).

 

Източник:

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4405131

 

 

 

От Игнажден започват "мръсните" дни


На 20 декември християнската църква почита св. Игнатий Богоносец, един от най-добрите ученици на св. ап. Йоан Богослов. Българите наричат празника Игнажден, Идинак, Идинажден, Игнатьовден, Полаз. Широко е разпространена представата, че от Игнажден започва новата година и коледните празници и това определя смисъла на празничната обредност. Тя включва различни предсказания и гадания за бъдещата реколта, за приплода по добитъка, за семейния живот, както и магични обреди за осигуряване на плодородие.

Типичен за Игнажден е обредът “полязване”, в основата на който е идеята за първия ден. Стопаните гледат какъв е “полезникът” – човекът, който пръв ще прекрачи прага на къщата – ако е добър и заможен, то годината ще е плодородна. Гостенинът трябва да донесе съчки, които поставя пред домашното огнище и сяда върху тях “да мъти”. Домакинята го ръси с орехи, ошав, пшеница - за плодородие. Полезникът разравя огъня в огнището и нарича: ”Колкото искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, дечица!”. За полезника нареждат празнична трапеза.

Още преди разсъмване на Игнажден стопанките замесват тесто за обредните хлябове колаци, от които един се запазва за Бъдни вечер. Типични за празника са и обичаите за прогонване на злите сили и за осигуряване на здрава и щастлива година. Рано сутрин жените посипват кадено жито и пепел около къщата, за да прогонят “мамниците” - жени, които с магии обират плода. Срещу празника запалват в огнището дъбово или крушово дърво - “коладник”, и поддържат този обреден огън до Йордановден.

Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Богородица и затова тези дни се наричат “мъчници”. Периодът до Богоявление е познат като “Мръсните дни” или “Мръсниците”, тъй като се свързва с представата за “нечистия” следродилен период на Божията майка, продължаващ до кръщаването на Младенеца на Йордановден. През този “нечист“ период се осъществява преходът между старата и новата година, преходът от смъртта до раждането на младия Бог. Тогава по земята бродят злосторни демонични същества, караконджоли, вампири, върколаци, които пакостят и носят болести. За да се предпазят от тях, хората носят в дрехите си скилидка чесън, а по врати и прозорци закачат черен глог. Вратите на къщите здраво се залостват, а свещите се оставят да горят през нощта. Не трябва да се замръква по улиците. През "Мръсните дни" съпрузите спазват сексуално табу. Ако в този период се зачене или роди дете, то ще е “кусурлия”, ще вижда вампири и самодиви и ще се превърне във върколак. Такова дете се лекува с магии. "Мръсните дни" завършват с ритуалното “кръщаване” на водата на Богоявление.

 

Източник:

http://avangardi.blog.bg/izkustvo/2008/12/20/idvat-quot-mrysnite-dni-quot.267872

 

 

 

От Игнажден започнали родилните мъки на Богородица

 

На 20 декември почитаме свещеномъченик Игнатий Богоносец, ученик на св. апостол Йоан Богослов. Според евангелието на Матея, самият Исус вдигнал малкия Игнатий на ръце. Оттогава св. Игнатий наричат Богоносец, а в иконите го изобразяват в ръцете на Бога. Той е ръкоположен за епископ на град Антиохия. Заради вярата си в Христос, по нареждане на император Траян бил хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.

Българите наричат този голям християнски празник „Игнажден”, „Идинажден”, „Игнатьовден”, „Инатя” (в Родопите), „Идинак” (в Северна България), „Поляз”, „Полязовден” (в Котленско и Добричко) или „Млада година”. Според християнските вярвания от Игнажден започнали родилните мъки на Божията майка, които продължават до раждането на Исус Христос на Коледа. Тези дни са познати сред българите като „Мъчници” или „Игнашка неделя” и се почитат особено строго от младите булки, и бременните жени. Традицията повелява през тези дни те не предат и тъкат, да не перат, за да забременяват и да раждат леко. В народното съзнание Игнажден се приема за първия от поредицата коледни празници.

Игнажден е в близост до зимното слънцестоене

и в народната култура на българите той се свързва с раждането на Новото слънце. Обредите и магически практики на празника целят осигуряването на плодородие, здраве и късмет на дома. В Източна България срещу Игнажден се реди първата „кадена вечеря” от постни ястия - варен боб, варено жито, ошав, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер. Слагат още сурово просо или жито. Приготвя се „игинадски кравай”, „игинашка питка”, като върху нея поставят свещ и я запалват. Най-възрастният мъж или жена в къщата прекадява трапезата с тамян, запален върху палешника от ралото. Около трапезата се извършват обредни действия и се изричат благословии и наричания за плодородие. От вечерята на Игнажден запазват суровото жито или просо с орехите, пепелта от каденето (игинашката пепел) и игинашката свещ. Народната вяра им приписва особена предпазваща и отгонваща сила.

За Игнажден е характерен обредът „полязване”

или „булезене”, в който е заложена идеята за магията на първия ден. По народна етимология е и названието на празника „Млад ден”, „Млада година”, „Нов ден”, „Млад бог”. Стопаните гледат какъв човек пръв ще прекрачи прага на къщата им, защото се вярва, че от него зависи какъв ще бъде животът на семейството през идната година. Наричат го „полезник”, „полязник”, „сполязник”, „споходняк”. Ако първият гост е добър и имотен човек вярват, че плодородна и здрава ще е годината. „Полезникът” внася в къщата съчки от двора и ги поставя пред огнището. После сяда или кляка върху тях „да мъти”, като нарича „пиу-пиу”.

Стопанката го посипва с пшеница, орехи и сушени плодове и изрича „кът-кът”. Това ритуално действие цели да осигури добър приплод на домашните птици и най-вече на кокошките. Гостът разравя огъня в огнището с шумка от дъбово, крушово или сливово дърво, като нарича: ”Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица!” За полезника слагат богата трапеза, дават му „игнатски кравай” и баница, даряват го с риза, чорапи или къделя вълна. „Полезник” може да бъде и животно, ако се случи най-напред то да прекрачи прага. Това се приема за добър знак за къщата и животното нахранват обилно.

В западните български краища рано сутринта приготвят колаци за момичетата с формата на осморка, наричани „кукла”, и за момчета наричани „превитаци”, „превъртаци” - от две усукани парчета тесто, свити във формата на подкова и с преметнати краища. От изпечените на Игнажден колаци се запазва един, най-често първият, за Бъдни вечер.
Поверие гласи, че

на Игнажден нищо не трябва да се изнася от къщата

„за да не се даде берекетът на кокошките”. Не се ходи по съседските къщи „за да не се пръскат кокошките”. В Източна България за да се множат кокошките и да не бягат из махалата, на двора правят кръг от въже или мъжки пояс и в него хранят кокошките с житото, прекадено предишната вечер.

На Игнажден се извършват прогнози за времето през годината. Казват, че ако на този ден небето е ясно, то месец април на идната година ще е сушав. Момите правят гадания за бъдещата си женитба. В Троянско вечерта срещу празника девойките поръсват дръвника на двора с ечемик и трески, като наричат избраният от тях момък да им дойде на гости. После събират треските, преброяват ги и ако са четен брой вярват, че ще се задомят през следващата година.

Зърната ечемик слагат под възглавницата си, за да сънуват бъдещия си жених. Във Врачанско срещу Игнажден е познат обичаят момите „да се сеят”. Девойката излиза на двора, взема шепа жито и със затворени очи символично „сее” като нарича:”Който е мой, да дойде нощес да жъне нивата”. Вярва се, че девойката ще се омъжи за момъка, когото сънува през нощта. От Игнажден обикновено започва оформянето на коледарските дружини, избирането на техен водач, разучаването на коледарски песни. Празнуват и черпят носещите името Игнат.

 

Източник:

http://novinar.bg/news/ot-ignazhden-zapochnali-rodilnite-maki-na-bogoroditca_Mzc3ODsxMw==.html?qstr=%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD#

 

 

 

ИГНАЖДЕН - НАРОДНИ ТРАДИЦИИ, ОБИЧАИ, ПОВЕРИЯ

20 декември - Игнажден
(почита се паметта на свети Игнатий Богоносец)

Имен ден празнуват
Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Оги, Огнемир, Огнемира.

От Игнажден започват Коледните празници. Денят се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад ден, Млад Бог, Млад месец, Полаз или Полазовден..

НА ИГНАЖДЕН ТРАДИЦИЯТА ПОВЕЛЯВА:
Съществуват много традиции и вярвания, свързани с празника. От това, кой пръв ще влезе в къщата на Игнажден се гадае, каква ще бъде и следващата година за хората от този дом. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има късмет, добруване, благоденствие и успех във всичко. Този обичай се нарича "полазване". Щом сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да прекрачи в къщата, взима от дръвника някоя пръчка и с нея разбърква огнището, като пожелава: "Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и стои така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите. После домакините дават на сполазника сито, пълно с пшеница. С него той поръсва из къщата и благославя: "Да се роди, дето рало ходи; дето ходи и не ходи!". Като изрече благословията си, полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове — за плодородие и берекет. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна. Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Хората посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.

На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст — да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.

На Игнажден младите момичета гадаят, коя за кого ще се задоми. Мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи, отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик, като междувременно нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. И когото сънува през тази нощ, за него ще се омъжи.

Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да мине по-леко и безболезнено раждането им. Сутринта, преди изгрев слънце, жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, а от каденото жито и пепел посипват около къщата. Това се прави за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. А за лек и магия се извършва обичаят Вардене (пазене) на квас.

НАРОДНИ ПОВЕРИЯ И ОБИЧАИ ЗА ИГНАЖДЕН
~ На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол, за да не излезе берекетът от дома.
~ На този ден не се иска и не се дава нищо назаем - нито пари, нито стока.
~ На Игнажден не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза и на двора, за да мътят кокошките повече.
~ На този ден не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
~ На Игнажден не се вари боб, за да не бие градушка.

~ На този ден не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.

~ На този ден не се пере, за да не налети болест.
~ На Игнажден не се смята за добре, ако се зачене дете, защото ще се роди с недъг.
~ На този ден бременните и нераждалите жени не трябва да работят, за да могат да родят лесно и безпроблемно децата си.
~ На Игнажден мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.

КАКВО ПРЕДВЕЩАВА ВРЕМЕТО НА ИГНАЖДЕН:
~ Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
~ Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
~ Ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг, се счита за добра поличба.
~ Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие от мед.
~ Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

 

Източник:

http://www.pozitivnoto.info/2011/12/ignajden-narodni-tradicii-obichai.html


2011-12-20 (Прочетено 1619 пъти.)

2011 - 2015 (c) Н и Б web and seo: Idea Studio Ltd.