Когато се влюбих в г-н Нерешителен

Когато се влюбих в г-н Нерешителен

онзи симпатичен мъж, чиито очи топло се взират в нас, а пасивността му приемаме за ненатрапчивост и чувствителност
Когато се влюбих в г-н Нерешителен

В палитрата от аполонови характери има един много опасен "цвят", зелено-псевдо-дивият г-н Нерешителен. Срещаме го обикновено в периферията, това е онзи симпатичен мъж, чиито очи топло се взират в нас, а пасивното му поведение си обясняваме с това, че е внимателен и възпитанието му не позволява да нахлува в личното ни пространство.

Г-н Нерешителен не заблуждава само нас, но и себе си – той също се смята за особено внимателен, ненатрапчив и чувствителен. Всъщност обаче още тук на "първа база" започват неговите колебания за бъдещето, за миналото, дори и за настоящето – Да бъдеш или да не бъдеш? И ако решиш да си – то тогава, кой си?

Срещнах г-н Нерешителен преди две години, и то точно след г-н Безпардонния, в този момент неговата аура ме привлече толкова силно, че си вързах очите и се хвърлих с краката надолу в едни изначално обречени отношения.

Първоначалният етап на еуфория от съвършените на пръв поглед срещи започна да отстъпва място на чувството за малоценност и вина. С цялото си внимание, боязливост и повърхностна отвореност към чувствата, мечтите и ценностите ми той постепенно започна да повтаря рефрени като "Обичам те, но не достатъчно", "Ти си прекрасна, но аз много съм изживял", "Страх ме е", "Ти си толкова силна, винаги знаеш какво трябва да се направи. Твърде си силна за мен" и т.н.

Натрупването на фразите ме подтикваше да влагам все повече и повече, да се променям, да опитвам различни позиции, различни гледни точки, на няколко пъти взимах решение и да се откъсна, тъй като кънтящото в главата ми „Не те обичам достатъчно” ми говореше, че той всъщност няма дълбоки чувства към мен, а е твърде внимателен, както винаги, но в тези моменти – той дърпаше силно някоя нишка (да не кажем каишка) и аз се връщах с удвоени сили да се боря за любовта си.

Паралелно с чувството ми за вина, колебливостта на г-н Нерешителен започна да нараства, докато не се превърна в отказ на всяко едно възможно решение.

"Навън е ден", казвам аз. "Виж, светло е", "Не, навън е нощ", казва той, "Това е от уличната лампа". "Да, прав си, нощ е", съгласявам се аз, "Да си лягаме тогава". "Не, ето ги първите слънчеви лъчи. Безсмислено ми се вижда да си лягаме точно сега", "Да, първите слънчеви лъчи", усмихвам се аз. "Да погледаме изгрева заедно", "Не, може би бъркаме, може би са фаровете на някоя паркирала отвън кола, да не избързваме със заключенията."

Денонощните диалози, на които и Шекспировата Катерина би се възхитила, ме изсмукваха постепенно, след малко по-малко от две години окончателно се опитах да взема единственото възможно решение, а именно – да се разделим. Не, че не го обичам достатъчно. Напротив.

Месец по-късно се озовах в кабинета на психоаналитика ми. Всъщност за първи път. Разказах му всичко и очаквах да чуя своята присъда от типа "не бива да го притискаш" или "дай му време", но специалистът ме погледна и внимателно вмъкна ново понятие в емоционалния ми речник "Станала си жертва на пасивна агресия от страна на г-н Нерешителен". Дори не попитах какво точно означава иновативната за мен диагноза, почувствах се свободна, всички въображаеми очаквания, на които постоянно опитвах да отговарям изведнъж се стопиха.

Седмица по-късно отворих речника - "Пасивно-агресивното поведение е пасивно, понякога обструктивна съпротива да се следват очакванията в междуличностните или професионални ситуации. Може да се прояви като заучена безпомощност, отлагане, инат, колебливост, възмущение, сърдене и т.н." И действително това сякаш обясняваше всичко.

С това и зелено-псевдо-дивият цвят от моята палитра свърши, на мода през следващата година очаквам синьо-себичните-добряци с елементи на решителна интелигентност.

 

Автор: Венера Петрова

Източник:

http://iwoman.bg/seksi/otnoshenia/kogato-se-vlubih-v-g-n-nereshitelen-371983.htm

 

 


2011-12-19 (Прочетено 1029 пъти.)

2011 - 2015 (c) Н и Б web and seo: Idea Studio Ltd.